Разтребване на стаята на детето

Разтребване на детската стая: Когато по-голямата ми дъщеря стана на 12, това, което ме притесняваше най-много, беше, че стаята ѝ изглеждаше така, сякаш беше паднала бомба в универсален магазин. Не помагаха никакви разговори. По-малката дъщеря точно ставаше на три и знаех, че на тази възраст се развива първото ниво на самосъзнание. С по-малката ми дъщеря всяка вечер започнахме да играем на играта „Играчките се прибират вкъщи“. Понякога отнемаше цял час, но по-често успявахме да свършим за петнадесет минути. И тогава дойде моментът на самоосъзнаването, и по-малката дъщеря обяви, че вече сама ще прибира играчките си. Следващите девет години стаята ѝ беше безупречна. За мое съжаление, с пубертета това изчезна без следа. Много се надявам, че след пубертета, добрият стар навик ще се възвърне.